Много често използваме 1 януари, за да „променим нещо в живота си“. Обикновено или започваме диета, или спираме цигарите. Аз също понечих да се разделя с тютюна на тази дата преди 8 години и за щастие си живея добре без него. Но от другите новогодишни обещания не си спомням изпълнението на някое да е било с траен ефект. Защото, да си признаем честно, причината да искаме да правим или да не правим нещо вече, да бъдем или да не бъдем еди какви си, е стремежът да повишаваме нашето самочувствие. А за тази цел има много по-лесни начини от зверския глад например.
Някои прибягват до силиконови импланти, липосукции, вампирски лифтинги и т.н. На мен природата ми е дала големи гърди и устни, и страх от по-болезнени интервенции. Някои може да ме оборят, но аз все още се чувствам млада за ботокс и други такива поддържащи процедури. Затова, макар винаги да съм имала гъсти вежди, реших да си направя микроблейдинг.
Тези от вас, които следят блога ми от самото начало, знаят за злополучния първи опит, който имах с тази процедура. И макар след това вече да ме налегнаха някакви колебания дали изобщо трябва да си я правя, след дълга консултация с Ева Серева от Es beauty & make up studio, за която също споменах в първата публикация и която уважавам изключително много като професионалист, двете решихме да пристъпим към нея, като тотално сменим формата на веждите.
Всъщност за мен най-страшното в цялата работа не беше „боденето“, а именно да изберем правилната форма. В крайна сметка се доверих на специалиста. Ева старателно нарисува с молив контурите и, макар че ги „инспектирах“ подробно, признавам си, сега осъзнавам, че тогава не съм имала съвсем ясна представа как ще изглеждат.
После дойде моментът на самата манипулация. Бях със затворени очи, докато лежах на кушетката, но ще се опитам да обясня какво представлява за тези от вас, които не знаят. Доколкото си спомням, инструментът, с който се извършва, е със 17 иглички. Въпреки това не изглежда страшно. С него се правят разрези по кожата, дълбоки 1 мм (на перманентния грим са 2 мм, а на татуировката – 3 мм), които имитират косъмчета. След това мястото се намазва с пигмент, който влиза в разрезите. Самото усещане в никакъв случай не е приятно, но пък аз не мога да го определя и като много болезнено. Напрежение в тази зона на лицето се усеща няколко дни след това, в които сутрин и вечер се миех с антибактериален сапун и се мазах с един крем. Но на мен лично нито ми се обели кожата, нито имах други странични ефекти.
Новите ми вежди за пръв път официално разходих на 60-тото юбилейно издание на „Спортист на годината“. И макар, гледайки се в огледалото, все още да ми е малко несвойствено това, което виждам, на снимките от събитието се харесвам. На 11 януари ми предстои ретуш, който окончателно ще затвърди цвета, тъй като в момента се случва естествено леко изсветляване.
Много харесвам един афоризъм, в който се казва, че мъжете никога не коментират жената така: „Грозна е, но пък каква чанта има“. И съм абсолютно съгласна, че марковите дрехи, обувки и аксесоари и всички поддръжки, към които прибягваме, са забелязвани предимно от нашите приятелки или конкурентки и са обсъждани единствено и само от същите. Но ако ние не ги правим заради тях, а за нашето самочувствие, за промяната, от която се нуждаем на 1 януари, тогава всичко е окей.

BLOG: Ивелина Сиракова